May 1, 2025, 7:04 AM

Обществен враг

  Poetry » Civic
321 0 1

Съжалявам ,но след като всички разбрахме за момичето Магдалена-поредната жертва на убийство от някакъв,макар и по закон непълнолетен урод.

Мисля си, трябва да направим нещо по-различно.

Да върнем законите от средновеконието. Примерно.

Защото е явно ,че действащите такива,не спират бъдещите убийци и насилници!

 

 

В безволева тиня затънали,

Обгърнати с ореол от закони фиктивни.

Родихме и още ги раждаме-

Децата ни, за сега живи!

Но потенциални жертви,описани в хроники сиви...

 

Колко гроба ще изкопаем още?

За да положим в пръстта,

нашите светли надежди-

децата ни!

 

Колко убийци ще се разминат със смъртта?

Защото това заслужават за свирепостта !

 

Колко още ще чакаме съд?

Да присъди -присъда за смърт,

За такава жестокост?

Няма го този истински съд!

Ние трябва да вземем мерилото съдно!

 

Да-Граждански съд!

Да разчекнем и порим всеки изверг долен!

Позволил си да стори смъртно, мъчително зло.

На дете наше- сърцето ни!!!! -Нерв оголен!

 

Като диваци, явно ще трябва да колим и порим!

За да усети за напред някакъв страх,

Всеки бъдещ изверг чудовищен!

 

Да усети ,че наказание ще има!

Бавно и мъчително...

И през ум вече на нито един да не мине..

Да убие и нарани нечие дете.

И да мисли,че ще му се размине!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Някой All rights reserved.

Comments

Comments

  • Путин го е подучил. Ти не знаеш ли, че в последно време той за всичко е виновен..?

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...