Jan 4, 2019, 8:50 AM

Обслуга

  Poetry » Civic
1.6K 2 2

Волно-неволно, волю-неволю;

Пишат, рисуват, създават, творят!

Дращят, разкъсват, с кафяво размазват,

кървави четки се впиват в народния гръб.

 

Ние сме интелигенция! Това е изкуство!

И перо като свредел в черепа вие.

Глухи проглеждат, сакати прочуват.

И рейтинга наш няма кой да го бие.

 

Номер едно, без следа от петно,

по якичката бяла, стегната в клуп.

Душата цвърчи, съвестта се души,

сред тази дребна обслуга на дребни души.

 

Те певци са за свят с една парадигма,

която от време оно все нарича се класов елит.

Свободата да лижеш любовно гноясала стигма –

Имат я… заедно с лютата пръчка и моркова крив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Митков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...