Проглеждане
Има обич – слънчева поляна.
Упоява с цвят и аромат.
Тя лекува всички стари рани,
прави те със радости богат...
Има обич – като тъмна бездна.
Тегли те и скачаш като луд,
а на дъното – небе беззвездно –
те очакват самота и студ.
Свиваш се до точка – от обида.
Искаш някому да отмъстиш.
Ако Господ в този миг те види,
нека твоя гняв да опрости;
нека разума ти да прогледне
и накрая сам да разбереш,
че сърце не се печели лесно,
ако то само' до теб не спре.
© Елица Ангелова All rights reserved.
