Проглеждане
Има обич – слънчева поляна.
Упоява с цвят и аромат.
Тя лекува всички стари рани,
прави те със радости богат...
Има обич – като тъмна бездна.
Тегли те и скачаш като луд,
а на дъното – небе беззвездно –
те очакват самота и студ.
Свиваш се до точка – от обида.
Искаш някому да отмъстиш.
Ако Господ в този миг те види,
нека твоя гняв да опрости;
нека разума ти да прогледне
и накрая сам да разбереш,
че сърце не се печели лесно,
ако то само' до теб не спре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
