Jul 18, 2011, 12:19 AM

Обява

  Poetry
675 0 1

Аз съм много нещастен човек.

Обичам спокойствието на нощта,

защото тогава не се иска да направя

                                    нещо с някой…

 

Не искам да заспивам и да се събуждам,

за да не дойде утре…

Защото не усещам любовта от сънищата ми.

                                                                     

Сутрин пия три кафета с много цигари…

Усещам страх, вкочаняващ мислите ми…

Ще го изтръгна ли…?

Или той ще бъде с мен завинаги…?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...