Aug 16, 2011, 1:08 PM

Обява за грях

  Poetry
1.4K 0 15

Има ли накой готов

С мен да гори

Има ли някой жесток

С шепи  кръвта ми да спира

Парченца от мене да сбира

Изкуство в това да съзира

Пиша обява без страх

Желаещи много за грях

Да съгрешат телата 

Отдавна са изстинали сърцата

Душите ни заспали

Със звуци на кавали

Дарявам грях

От душа без страх

В днешно време

Грях е да обичаш

Одираш кожата

И се събличаш

Има ли грешници смели

Телата за миг си разплели

От съня се съвзели

Грехът е днес на мода

И ето гол без кожа

По грях си ходя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...