Mar 8, 2020, 11:19 PM

Объркан

  Poetry » Other
1.5K 0 0

В един живот объркан, страшен

изпълнен с толкова тъга. 

Едно дете така изплашено

започна да гради стена. 

 

Зад таз стена му беше силата, 

живееше със своите мечти, 

тя даде му закрилата, 

която някак го спаси. 

 

Години минаха, а детето все още градеше, 

то не знаеше как да се спре. 

За него закрилата важна му беше. 

Какво да ви кажа? Нали е дете. 

 

Но детето порастна, превърна се в мъж, 

а на мъжът кръвта закипя му. 

Стисна юмрук стената разби, 

водеше го, гордостта му. 

 

Мъжете са силни! Не им трябват стени! 

Повтаряше плахо през зъби. 

Но нещо във него му вика. Гради! 

Мъжете затуй сте родени. 

 

И почна да търси объркан и сам, 

чувстваше се някак половина. 

Отговор търсеше в света тъй голям. 

и ето намери любима. 

 

А в нея отговорите скрити бяха, 

които търсеше така мъжа. 

Мъжете наистина градяха, 

но дом за своите деца. 

 

Запретна ръкави и взе да гради, 

нали за туй  роден е, 

дом прекрасен той съгради, 

върбица нейде посади отпреде. 

 

И вятърна мелница издигна в страни, 

да напомня му вътре в сърцето, 

че бурята идва руши и вали, 

Но по-важно е после небето. 

 

От момчето изплашен, не остана следа, 

изгубено беше в тъмата, 

силният мъж остана сега 

да закриля си  плахо децата. 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...