Apr 24, 2021, 9:35 PM

Объркан словоред на любов

841 0 0

Загубих се...
Загубих се в твоя пустинен град, пълен с мрак и смутени сенки. В мен бушува хаос, непрестанно царуващ в главата ми. Объркан словоред на любов. Нетипичен град. Селище пълно с мистерии. Отчаяно искаш да проследя загадките ти, но все нещо ми пречи да разсея мъглата в твоя малък град. 
   Тичам без посока, отчаяно търся изход, но всяка мисловна уличка е задънена. Твоите малки, тъжни улички. Въздухът тук свършва. Опитвам се да изплувам към повърхността, но мъглата няма край.
   Защо няма никой друг тук?
    Защо няма екскурзовод за твоя град?-някой да ми покаже пътя, по който да достигна до сърцето ти. До сърцето на градчето ти. Трудно се живее тук... Трябва ми карта, компас...
    Загубих се....
   Загубих се докато търся теб... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...