Оцеляла
Издънка изникна от стария корен,
огледа се плахо сред бурната нощ.
Снагата ѝ хилава, с дух непокорен,
животът ѝ млад – ни добър, нито лош.
Дървото за нея нехаеше сякаш,
а тя оцеляваше, ниска на бой.
и знаеше – трябва да можеш да чакаш,
сред своите чужд и сред чуждите свой.
Снегът я превиваше, суша гореше,
умира "от обич" и то неведнъж.
Оплаква я тихо, до смърт безутешен,
присвит покрай нея по кучешки, дъжд.
Но бе упорита – успяваше някак,
корона да вдигне – звезди да гнездят...
Душите добри да посрещне сред мрака,
от думи и звуци създаде им свят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
