Feb 16, 2007, 4:50 AM

Очаквам те отново :(

  Poetry
973 0 20

             

Мълчалива е птицата нежна

и тази тишина във мен боли.

Летя устремена и копнежна,

а днес е пусто небето. И  вали.

 

Лекокрила, стигаше  звездите

изискан танц със пълна мощ,

прекрасна бе, искряха и  очите,

сияеше лика и „В тази нощ".

 

Викам те, птиче лекокрило,

аз те очаквам, тъжна те зова,

шептя името ти нежно, мило.

Много тежко е за мен това.

 

Нощта е дълга, тъжна, тъмна,

осветявам пътя ти към дома -

греят за теб звездите... Съмна.

Оставам си в очакване, сама.

(а)

16.02.2007г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мери

    Поздрав и усмивка.
  • Признавам си, че отдавна подозирах за кого е! И аз тук очаквам едно птиче - лястовиче!
  • Не е възможно такъв ведър и усмихнат човек като теб да остава и за миг сам, освен ако не се осамотява да пише хубави стихове!!!
  • Благодаря ти Мими.
    Това е доказателство за безпределната вяра,
    вяра на всяка цена, дори и да изглеждаш като
    глупак в очите на околните.

    Поздрав и усмивка.
  • Не си сама имаш приятели като нас !

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...