Ах, как очаквах да се върнеш
и да ми кажеш тихо – „Остани!
На бавни глътки ще поглъщам
сълзите в твоите очи!“
Ах, как очаквах да притихнеш
до люляка на моите мечти.
В лилави нощи рани да лекуваш,
оставили в душата ми следи…
Очаквах всеки поглед и въздишка,
и без да зная, бил си все до мен,
за да посрещам залеза с усмивка,
а изгрева от теб да е дарен.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
