Не зная името ти, нито кой си,
но си представям как по пътя крачиш
и си задавам хиляди въпроси,
додето чакам да прескочиш здрача.
Отдавна те очаквам, за да върна
забравения спомен да обичам,
да се разлива пак смехът ми гърлен
и новата любов да е различна.
Такава като в приказките – смела,
изчистена от страх и от интриги,
на огъня от топлината взела.
Намерим ли се – и това ми стига!
© Nina Sarieva All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
