Jan 18, 2007, 3:00 PM

Очакване

  Poetry
1K 1 4
Уморих се да се грея
на това ръждясало слънце,
да предъвквам сухия залък,
да пия вино от киселици.
Уморих се да мъждукам,
да чакам
животът ми да бъде взривен
        от бъдещи събития.
Да ме подминава денят,
а нощта да ме потупва
   снизходително по рамото.
Да ми се хили насреща тишината,
а часовникът да вири нос
и да ми показва
     минути и часове,
през които всичко е едно и също.
Уморих се да чакам
    НЕЩО да се случи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...