Очакване
на това ръждясало слънце,
да предъвквам сухия залък,
да пия вино от киселици.
Уморих се да мъждукам,
да чакам
животът ми да бъде взривен
от бъдещи събития.
Да ме подминава денят,
а нощта да ме потупва
снизходително по рамото.
Да ми се хили насреща тишината,
а часовникът да вири нос
и да ми показва
минути и часове,
през които всичко е едно и също.
Уморих се да чакам
НЕЩО да се случи...
© Нели Вангелова All rights reserved.