Очакваното неочаквано
сутринта рано си стоях,
край дома момък мина,
към мен, че гледа, видях.
Крачки леко позабави,
стрък държеше в ръце,
бързо цветето остави,
дума без да ми изрече.
Цветето в ръцете взех -
голям жълт слънчоглед,
усмихна момино сърце,
също като мъжа напет.
Кой бе този мълчалив,
добър момък - не видях,
стори ми се и работлив,
по осанката го разбрах.
Понеделник това стана,
във вторник се повтори,
седмица, все по зарана,
ни веднъж не проговори.
Пък в неделя на хорото
(къде всички, та и аз),
звук достигна ми ухото -
мил, топъл мъжки глас.
Срещу ми, ерген познат -
бати Пенко, стои до мен,
от години бе в друг град,
върнал се, един променен.
- Бати Пенко, кога си дойде,
кажи, какво ново по света?
У село няма те година, две,
много време беше в града.
- Ано, добре съм те открил,
дар ти нося, какъв, не знам!
Зад гърба тук съм го скрил,
досети ли се що ще ти дам?
От малка съм нетърпелива,
погледнах, любопитна бях,
зад гърба какво ли скрива...
Седмият слънчоглед видях.
13.06.2007г - обещано на шега
© Анета Саманлиева All rights reserved.
