Надничай във очите насълзени,
прозорците към моята душа.
Чрез тях говори... често натъжена,
излъчвайки дискретно любовта.
Нашепва чувства, спомени, картини,
проблясват във лъчите стъкълца.
Оазиси рисува във пустини,
в сърдечните лехи реди цветя.
Понякога разплакана замлъква.
Заключва катинарно мисълта.
И пита се, дали пък не обърква
кармичното с привидната съдба. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up