Очите
Надничай във очите насълзени,
прозорците към моята душа.
Чрез тях говори... често натъжена,
излъчвайки дискретно любовта.
Нашепва чувства, спомени, картини,
проблясват във лъчите стъкълца.
Оазиси рисува във пустини,
в сърдечните лехи реди цветя.
Понякога разплакана замлъква.
Заключва катинарно мисълта.
И пита се, дали пък не обърква
кармичното с привидната съдба.
Очите виждаш... значи и душата
разголена на пътя ти стои.
Докосната със нежност, във отплата,
тя твоите очи ще приюти.
© Таня Мезева All rights reserved.
