Jul 7, 2011, 10:04 PM

Очите

  Poetry » Love
1.3K 1 9

Очите говорят.
Очите мълчат.
Очите разбират.
Очите четат.
Очите тъгуват.
Очите следят.
Очите сънуват.
Очите ми спят.
Очите обичат.
Очите копнеят.
Очите умират.
Очите живеят.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

  • Очите никога не се променят!
    Те са прозорците на Душата...

    Уникално!!!
  • Добре казано!
  • Очите на пандора
  • Очите говорят.
    Очите немеят.
    Очите се смеят.
    Добро попадение!
  • Още много може да се каже за очите, но и това не е малко. Поздрав от мен и едно намигване с мой стих за очите:

    ОЧИ

    Най-гладни са очите!
    Първо с тях
    човек захапва, с поглед пожелава.
    От погледа започва всеки грях –
    очите ни са хидра многоглава.

    Опипваш алчно този свят с очи,
    преди да го докоснеш с тръпни длани.
    Окото е всеядно.
    Там личи
    заявката на милион желания.

    Дори в беззъба старост, в сетен час,
    когато всички чувства са задочни,
    когато става смешна всяка страст,
    очите светят – алчни и порочни.

    Поглъщаме света край нас с очи –
    гледецът чуждо право не зачита.
    И казвам аз:
    макар да не личи,
    най-острите ни зъби са в очите!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...