Очите говорят
Очите говорят,
понякога нежно шептят,
друг път жестоко крещят,
а има и моменти, в които просто мълчат.
В моменти на любовен пламък,
когато четири очи пресрещнат се през камък,
погледът като слънчев лъч над замък
превръща дори сърцето силно в пясък.
И от думи нужда няма душата млада,
дълбоко очите щом те погнат
думи не, викове ще чуваш
и дълго ще повтаряш:
очите, наистина говорят...
Често нови погледи ще получаваш,
но твоят един такъв странстващ ще остане,
за туй че ти с очите си не думаш,
а само за красота използваш.
Някои като небето и океана,
други като реката и цветята,
твоите не са като земната красота,
а като неугасващия пламък в душата.
Очите говорят,
понякога нежно шептят,
друг път жестоко крещят,
а има и моменти, в които просто мълчат...
© Виктор Василев All rights reserved.
