Очите ми
Очите ми....
Очите ми – дълбоки езера...
Те искаха да кажат много,
те искаха да ти разкажат...
Очите ми - така и не погледна в тях!
Когато плачеха – ти им се присмиваше,
все казваше, че те те лъжат...
но така и не погледна в тях...
а те искаха да ти разкажат!
Те бяха пълни с болка и тъга,
събирана през вечността...
Очите ми - осъдени на самота.
Те молеха да им простиш,
че не бяха за теб онези, в които
искаше да се огледаш...
Очите ми – падащи звезди,
луната ги изпращаше да ти разкажат.
Изстрадали, копнеещи за малко топлина,
Но те знаеха ,че не ще погледнеш в тях.
Очите ми... те искаха да ти разкажат...
Прости... Очите ми затварят се завинаги...
© Силвия Стефанова All rights reserved.
