Очите ми за нея са осъмвали
Бленувани, предутринните сънища
събуждат позадрямалите страсти.
Орисници за подвизите бъдещи
наричат ми и бдят над късно щастие.
Картината една е: през Загорето,
по скоростна извита магистрала,
пристигам с бяла роза при изгората
в далечен град с липи и древна слава.
И двамата летиме към дълбоката
бушуваща вода край бряг поломен.
Крило на фар указва ни посоката
към дом един, останал в моя спомен...
Разказват, че понякога се сбъдвали
на сънищата цветни чудесата.
Очите ми за нея са осъмвали
в очаквания пурпур на зората.
© Иван Христов All rights reserved.
Честита Нова година! 
