Очите помня
Помня чуждите очи...
Очи без думи..
... сухи от сълзи.
Очи без бъдеще.
Очите зли -
през сенките на ослепелите тълпи
надничащи очи.
Очите помня - всичките...
Онези виждащи
в невидимото утре...
... истина постигащи
в оловно затъпели дни
на вчера, днес... без утре.
Лоясали очи, като търбух,
охранени из бални зали,
президенства и посолства...
Гърми салют! -
Строго охранявани очи
на властващия луд.
Замразените очи,
лъхащи на студ.
Горящите от гняв
нарастващ, лют...
Очите на деня,
на месеца...
Очите на годината -
очи от скъп кристал.
Наградените очи
на перверзен маскен бал.
Календарните очи,
невидяли падащия лист...
очите без следи!
Очите помня - всичките...
Онези, светлината отстояли
до последно
в погледа лъчист.
Очи зад очила,
очи за сметки -
пито и платено.
Очи зад тъмните стъкла.
Измъчени очи -
очите зад решетки.
Очите на деца,
като планински езера,
под слънцето са зажумели
в приказките на съня.
Очите на мъртвеца,
съхнещи от влагата живот.
Влюбени очи...
в живота ни суров...
в полета
и любовта,
в човека...
... във мисълта
за избор нов.
Питащи очи...
... мъката им, като сол горчи,
без отговор, несподелена...
Остава споменът във моите очи
и мисълта, че съдбата ни,
със избор нов,
ще бъде променена!
Очи без думи..
... сухи от сълзи.
Очи без бъдеще.
Очите зли -
през сенките на ослепелите тълпи
надничащи очи.
Очите помня - всичките...
Онези виждащи
в невидимото утре...
... истина постигащи
в оловно затъпели дни
на вчера, днес... без утре.
Лоясали очи, като търбух,
охранени из бални зали,
президенства и посолства...
Гърми салют! -
Строго охранявани очи
на властващия луд.
Замразените очи,
лъхащи на студ.
Горящите от гняв
нарастващ, лют...
Очите на деня,
на месеца...
Очите на годината -
очи от скъп кристал.
Наградените очи
на перверзен маскен бал.
Календарните очи,
невидяли падащия лист...
очите без следи!
Очите помня - всичките...
Онези, светлината отстояли
до последно
в погледа лъчист.
Очи зад очила,
очи за сметки -
пито и платено.
Очи зад тъмните стъкла.
Измъчени очи -
очите зад решетки.
Очите на деца,
като планински езера,
под слънцето са зажумели
в приказките на съня.
Очите на мъртвеца,
съхнещи от влагата живот.
Влюбени очи...
в живота ни суров...
в полета
и любовта,
в човека...
... във мисълта
за избор нов.
Питащи очи...
... мъката им, като сол горчи,
без отговор, несподелена...
Остава споменът във моите очи
и мисълта, че съдбата ни,
със избор нов,
ще бъде променена!
© Димитър Ганчев All rights reserved.
