Очите си...
Прибра си съкровените неща
в торбичката, обшита със мъниста
и тръгна безпосочно по света,
потънала в тъгата си смолиста...
Върви, а ветровете шепнат думи,
които беше чувала преди.
Приятелството с пясъчните друми
все още под следите й боли.
Косите й разплетени тежаха
по тънките й бели рамене.
В очите й небето се разплака
с плача на непораснало дете.
Дърветата й сочеха със клони
посоките на своите слънца.
Премятаха се нощи и сезони...
А нямаше го края на света.
Изпръхнала и жадна, непосилна,
се спря, погали камъните топли...
.................................................
И седна под цъфтящата могила.
Усмихна се.
Очите си затвори.
в торбичката, обшита със мъниста
и тръгна безпосочно по света,
потънала в тъгата си смолиста...
Върви, а ветровете шепнат думи,
които беше чувала преди.
Приятелството с пясъчните друми
все още под следите й боли.
Косите й разплетени тежаха
по тънките й бели рамене.
В очите й небето се разплака
с плача на непораснало дете.
Дърветата й сочеха със клони
посоките на своите слънца.
Премятаха се нощи и сезони...
А нямаше го края на света.
Изпръхнала и жадна, непосилна,
се спря, погали камъните топли...
.................................................
И седна под цъфтящата могила.
Усмихна се.
Очите си затвори.
© Катя All rights reserved.
