Очите ти
Очите ти са светове от обич
и в тях ще се изгубя ли – не знам.
Мълчанието ти със моето говори
на някакъв език неразгадан.
От погледи ще сътворя букета
на чувствата си – есенни цветя.
В душата ти ще сляза по въжето
със възлите от болка и тъга.
Ще те люлея в слънчева къдрица
от изгрева до залеза червен…
ще впрегна огъня си в колесница
от златото на твоя дъх смутен.
И вечерта ще ни запали свещи
в усмихнатия залив споделен.
Морето е в очите ти, горещо,
от паднали звезди във теб и мен.
© Михаил Цветански All rights reserved.
