очите ти..
пламака в очите,
пламака за нашата любов...
не ще забравя,
нощите ни под звездите,
дори очите ти,любов...
онези две тъй нежни кристали,
галеха моето сърце,
само като ме погледнеше,
сгряваше ме...
топях се от погледа ти скъпи,
той тъй нежен бе и тъй чист...
но сега на друга кристалите показваш,
а мен наказваш,
да стоя тук и да пиша стих....
стих за твойте очи,
тъй нежни бяха и добри...
а сега усещам аз студенина...
и сякаш кристалите изчезнаха,
като в мъгла...
но никога не ще забравя очите ти,
как гледаха ме те в онези нощи,
но никога не ще забравя дните ни,
и кристалите,знай били са ти в очите....
© Весинцето без такава All rights reserved.
