Очите ти са мое огледало
Живота си нарамих със замах,
не знаех, че е тежичък товара.
Уверена във силите си бях.
- Далече съм - си казвах - аз от старост!
Вретеното на бързите ми дни
навиваше съдбата в нишка тънка.
Косите ми гнездо са за слани,
изправям раменете, но с подплънки.
И все по-рядко в огледало аз
поглеждам, че ми става малко криво.
Отдавна знам, че губя всеки бас
със времето, което пак навива
години като бръмнал стар чекрък.
Единствено в очите ти се търся,
защото в тях съм млад, усмихнат стрък,
от слънчево очакване поръсен.
© Мария Панайотова All rights reserved.
