очите взират се...
До пръсване очите все се взират,
от чакане, понякога се сбръчкват дните.
издялкана кора на борове... сълзи,
изплаквайки се в студове, застиват.
А зимата съблича, като хала
завивката от есента мъглива.
Разпръсва с белотата си листата
и те изгниват зъзнейки...
Дори във най-студени зимни дни,
по клони черни, ражда се надеждата,
малка скрита пъпчица на върха...
напролет цъфва в докосване на слънцето.
Разцъфналите бели цветове, ухаещи...
до пръсване, очите търсят да намерят
във съня си. Проплакват отронените
спомени... очакващи във пролет сбъдване.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
