До пръсване очите все се взират,
от чакане, понякога се сбръчкват дните.
издялкана кора на борове... сълзи,
изплаквайки се в студове, застиват.
А зимата съблича, като хала
завивката от есента мъглива.
Разпръсва с белотата си листата
и те изгниват зъзнейки...
Дори във най-студени зимни дни,
по клони черни, ражда се надеждата,
малка скрита пъпчица на върха...
напролет цъфва в докосване на слънцето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up