Apr 7, 2012, 10:40 PM

Очовечаване на филантроп 

  Poetry » Phylosophy
1602 2 4

ОЧОВЕЧВАНЕ НА ФИЛАНТРОП

 

Простенва в мен човекът непознат –

прострелян с незаслужена обида…

Какво за мен е още този град,

от който тихо днес ще си отида?...

 

Борба за власт, интриги и воня!...

От хиляди години все така е…

Едва ли ще дочакам жив деня,

във който алчността ще се покае...

 

Открехвам бавно своята душа…

Вратата ù – без никакви устои…

С какво ли мога да се утеша?...

Сред чуждите да търся вече свои?… –

 

Каквито имам – имам ги до гроб –

макар и по вселенски надалече…

Живее в мен отчаян филантроп…

И се надявам да се очовечи…

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??