Очовечаване на филантроп

7.04.2012 г., 22:40 ч.

Поезия » Философска

1601 2 4

ОЧОВЕЧВАНЕ НА ФИЛАНТРОП

Простенва в мен човекът непознат –

прострелян с незаслужена обида…

Какво за мен е още този град,

от който тихо днес ще си отида?...

Борба за власт, интриги и воня!...

От хиляди години все така е…

Едва ли ще дочакам жив деня,

във който алчността ще се покае...

Открехвам бавно своята душа…

Вратата ù – без никакви устои…

С какво ли мога да се утеша?...

Сред чуждите да търся вече свои?… –

Каквито имам – имам ги до гроб –

макар и по вселенски надалече…

Живее в мен отчаян филантроп…

И се надявам да се очовечи…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Eia (Росица Танчева)

2016-10-22T22:55:25+03:00

Едва сега намерих и прочетох тази силна творба. Поздравления!
Bezzhichen (Безжичен)

2013-06-25T00:18:21+03:00

Ванилине, кога ще пишеш още, и още, и още... Толкова време мина, а чакаш... Приеми го като сериозно сгълчаване от мен... !
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2012-08-21T12:34:40+03:00

очовечаване си е... поздрав!
Довереница (Дочка Василева)

2012-04-08T12:34:46+03:00

"Едва ли ще дочакам жив деня,

във който алчността ще се покае..."

За съжаление - така е...
Поздрав за красивите макар и с горчив привкус истини