Ода за ЖР-то
Пречистено след дъжд небе,
а на гърдите му - ЖР
с опънати и подредени
пулсиращи, безкрайни вени...
Енергия и красота,
поели към безкрайността
безброй възходи и падения,
заченати под напрежение...
И там, в средата на пейзажа,
на всички бури устояло,
стои изправено и снажно
желязното му тяло.
А щом, след неопределено време,
прережат тънките му вени
и го обгърне самота
в средата на безкрайността
със спомен за красива мощ,
в една безкрайна, лятна нощ
ще има пак едно небе,
а на гърдите му - ЖР.
(пояснение за не-инженерите - ЖР= ЖелезоРешетъчен стълб... :), чете се ЖеРе )
© Цвети Пеева All rights reserved.
