Ода за Лом
Ода за Лом
Благодаря на Мариан, че ме подсети за тая идея...
Родена съм на Дунава, в градчето малко Лом.
Прославен бил с пристанище. За запада врата било.
А кораби минавали във всякакъв сезон,
та имало и граждани с европейско потекло...
Бил той градът със славата – с най-хубави жени,
но и с "мазен влак" що нявга ежедневно давал е
на много градове и столицата всякакви храни!!
На гражданите си култура пръв, създавал е..
Едно от първите читалища, от Пишурката създадено.
Театър първи, де играло се е "Геновева-страдаща"
Оперета първа във България с репертоар прославила
навън и днес в разцвет и слава обещаваща!!
Библиотеката пак първа е. Училище педагогическо.
Една от първите гимназии и първо женско дружество
Тук първа пивоварна фабрика е почнала По чешки
образец създадена. И банки наши, чужди – множество.
А домовете носели стила и полъха на запада
Били модерни като във Унгария, Германия и Австрия,
които и сега са гордост за града, но пострадали
от времето, занемарени, потънали в летаргия....
В последните години разрухата за жалост пълна е.
Народът там останал е съвсем наполовина...
Заводи вече няма, банки, фирми – всеки ден осъмват
фалирали. Спасението е бягство във чужбина!
И вече, не шега – наричат го северозападнал край
и вече нищо, нищо и от културата не "ври"
със мъка гледам руините, никнещи весден безкрай
животът някогашен спрял е, и сякаш всичко спи..
Мъртвило е дори по улиците и не "мърда" нищо.
След кончината на родителите по-рядко съм във Лом
Живея в София от дълго, но истинско ще кажа нещо –
Обичам Лом и щом за него мисля – го правя със поклон!!!
© Ирина Филипова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вече "спя" спокойно,Гавраил.И за Лом си видял!!А ако искаш да видиш и коя съм/не тая от снимката/можеш да прочетеш и бойното ми кръщение в сайта "Защо"И ще приключи дискусията,но няма и обидени....
-
Всеки град белязан е
с възход и със падение
но не всеки е с история
в лирическо творение! -
Отбивам се при теб с голямо удоволствие, Ирина! Това което си ни поднесла този път е много образователно, особено за хора като мен, които нищо не са знаели до сега за града! Имаш прекрасни идеи и поради тази причина се надявам да продължавам да те чета с нови и осъществени проекти! Най-искрено те поздравявам!
-
Еее, Иржи, браво! Личи, че с голяма любов си описала родното място! Поздравления!
-
Е, не говори така, Ирина, че ме караш да се изчервявам, аз съм само обикновен чирак при поетите и цял живот се боря с думите.....Радвам се, че съм успял да те убедя да продължиш да се занимаваш с любимото си хоби и ето виж сега какви интересни неща ни предлагаш...Обещавам ти отсега нататък да намирам време по-често да надниквам при теб!..До нови срещи!...
-
Благодаря,Роберт!Имам едно предложение:въпреки твоята заетост, да ме включиш в оная група.....следени ли,наблюдавани ли,защото много неща си пропуснал от моето "творчество"....За да съм още тук ,благодаря на твойта" вина"-окуражи ме с няколко думи и те взеха да се сбъдват.Само,че когато се появиш веднага след мен,ме затапваш-народът се втурва след теб,защото ти си идолът и аз потъвам в общия калабалък.Казвала съм,че се радвам на успехите ти,но като всеки Водолей,обичаме да ни" поизчеткат" понякога!А ти напоследък затрупваш със чудесии.Чета ги с удоволствие!
-
Привет, Ирина!...Одата за Лом ми помогна да науча толкова много неща за историята на твоя роден град, за който досега не знаех почти нищо!..Благодаря ти от сърце!...
-
Благодаря Васе,трогната съм.А аз май те забравих в дългата ми поема "Гадание по...."но толкова стана дълга,че се уплаших да не се отегчат,а и обхванах повече,които нямат снимка в сайта.Ако има продължение и ти ще си там...До нови срещи!
-
Харесах! Родното място винаги ни топли, дори и да е малко, бедно, винаги си го обичаме.
-
Искам на всеки поотделно да благодаря за топлите ви думи по моята "биография"на моя родния град,,на не мога да смогна,тъй като някакъв "шеф" след всеки коментар ми казва,че много бързам и не ме пуска...И трябва до късно да пиша...Затова благодаря Веси,Силве,Латинке!Дано научим и за друг град нещо,така между темата за любов!
-
Научих много неща от теб за Лом, Иржи!
За съжаление нищо вече не е като преди...
Хубава вечер! -
Сега вече се обърках-кой е учителя,кой-ученика.Май само ние с теб коментираме в стихове.Аз го правя отдавна,но само който събужда тая потребност...Благодаря и до нови срещи,Мариане!Желая ти успех!
-
Браво, Иржи!
Написала би том
във стихове за Лом,
че той е твоят дом!
Поднасям ти поклон!
Достойна за музея
е моята идея
и много се гордея,
че ти хареса нея!
Продължавай да ни радваш със своето родолюбие, позитивизъм, житейска мъдрост и доброта!
Поздрави! -
Поздравления, Иржи! Можем да научим много за Лом от стиха ти! Харесах!
-
Хм, не знаех такива подробности. Браво Ирина, находчива идея!
-
Да Иржи живота е пълен с раздели... и надежди разбира се.
-
Благодаря,Люси!Всички,ние,които сме от някъде изпитваме някаква носталгия,но по нещо,което няма да се върне...
-
Иржи научих много от твоя стих. Те знаех, че Лом е бил пръв за толкова много неща. Жалко наистина ако дейностите замират. Предала си своята носталгия...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
