Ода за Лом
Ода за Лом
Благодаря на Мариан, че ме подсети за тая идея...
Родена съм на Дунава, в градчето малко Лом.
Прославен бил с пристанище. За запада врата било.
А кораби минавали във всякакъв сезон,
та имало и граждани с европейско потекло...
Бил той градът със славата – с най-хубави жени,
но и с "мазен влак" що нявга ежедневно давал е
на много градове и столицата всякакви храни!!
На гражданите си култура пръв, създавал е..
Едно от първите читалища, от Пишурката създадено.
Театър първи, де играло се е "Геновева-страдаща"
Оперета първа във България с репертоар прославила
навън и днес в разцвет и слава обещаваща!!
Библиотеката пак първа е. Училище педагогическо.
Една от първите гимназии и първо женско дружество
Тук първа пивоварна фабрика е почнала По чешки
образец създадена. И банки наши, чужди – множество.
А домовете носели стила и полъха на запада
Били модерни като във Унгария, Германия и Австрия,
които и сега са гордост за града, но пострадали
от времето, занемарени, потънали в летаргия....
В последните години разрухата за жалост пълна е.
Народът там останал е съвсем наполовина...
Заводи вече няма, банки, фирми – всеки ден осъмват
фалирали. Спасението е бягство във чужбина!
И вече, не шега – наричат го северозападнал край
и вече нищо, нищо и от културата не "ври"
със мъка гледам руините, никнещи весден безкрай
животът някогашен спрял е, и сякаш всичко спи..
Мъртвило е дори по улиците и не "мърда" нищо.
След кончината на родителите по-рядко съм във Лом
Живея в София от дълго, но истинско ще кажа нещо –
Обичам Лом и щом за него мисля – го правя със поклон!!!
© Ирина Филипова All rights reserved.
