Тоя изгрев беше толкова розов,

мек бонбон в ноемврийски роман,

с тънки пръсти небето се блъска

в своя пъстър, кашмирен таван.

И изобщо не искам да тръгвам

с леки крачки в килим от листа,

да разчитам на влюбени знаците

- дребни, есенни рижи сърца.

А и тези облаци светло копринени,

с тънки рокли облечени днес,

упорито, нахално ме гледат

с някакъв облачен свой интерес.

Събуждат улиците спящите дървета,

побирам тишината в свит юмрук,

за лека нощ навярно ще потрябва.

Живей в света си. Аз живея в друг.