Oggi (днес ...)
Тоя изгрев беше толкова розов,
мек бонбон в ноемврийски роман,
с тънки пръсти небето се блъска
в своя пъстър, кашмирен таван.
И изобщо не искам да тръгвам
с леки крачки в килим от листа,
да разчитам на влюбени знаците
- дребни, есенни рижи сърца.
А и тези облаци светло копринени,
с тънки рокли облечени днес,
упорито, нахално ме гледат
с някакъв облачен свой интерес.
Събуждат улиците спящите дървета,
побирам тишината в свит юмрук,
за лека нощ навярно ще потрябва.
Живей в света си. Аз живея в друг.
© Джулиана Кашон All rights reserved.
