Пропуснал си отбивката по пътя,
сгуши се в мен под мокрите пера.
Криле разтворила да те прегърна,
забравих да се скрия от дъжда.
Измокрих се, докато те дочакам
годините в минути да стопиш.
Измършавях, перата ми окапаха.
“Плешива” съм, ти пък полужив.
Огледай се във локвите на времето.
Лицето от сълзите се отмива,
но аз дори във тях съм весела,
дори подгизнала съм пак щастлива. ...