Огледай се във локвите на времето
Пропуснал си отбивката по пътя,
сгуши се в мен под мокрите пера.
Криле разтворила да те прегърна,
забравих да се скрия от дъжда.
Измокрих се, докато те дочакам
годините в минути да стопиш.
Измършавях, перата ми окапаха.
“Плешива” съм, ти пък полужив.
Огледай се във локвите на времето.
Лицето от сълзите се отмива,
но аз дори във тях съм весела,
дори подгизнала съм пак щастлива.
.................................................................
Времето навярно е измислица
извън пределите на гордостта ни,
но вечно в него съм разлистена
да бъда себе си и същността си.
Жалко е, пропуснал си ме сред “звездите”…
Няма как да не проклинаш утрото...
Високо съм и раната в гърдите
стопи се, защото аз съм слънцето.
© Николина Милева All rights reserved.
