Локвите- моите огледала...
вглеждам се в мътната вода.
Образ непознат...
Грима размазах-
маската свалих...
Повече ме заболя
отражението в очите...
Цветята пак увехнаха
когато ме видяха...
Рисувам по стените
пеперуди без крила...
(Боли ги, че не могат да летят)…
Скъсах и последните листа...
Опитах се да избягам...
Не успях...
Попих в очите ти...
Дали ще ги затвориш?!
Боли...
© Екатерина Глухова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
