Локвите- моите огледала...
вглеждам се в мътната вода.
Образ непознат...
Грима размазах-
маската свалих...
Повече ме заболя
отражението в очите...
Цветята пак увехнаха
когато ме видяха...
Рисувам по стените
пеперуди без крила...
(Боли ги, че не могат да летят)…
Скъсах и последните листа...
Опитах се да избягам...
Не успях...
Попих в очите ти...
Дали ще ги затвориш?!
Боли...
© Екатерина Глухова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
