Недоизказани думи -
мъртви слова.
Тая в себе си тъга и
безсилна съм да я изтръгна.
Огледален образ ставам,
за да се спася.
А какво е вътре в мен?
Не ще покажа.
Лъжа и суета - в целия свят,
а аз - тъй нищожна в този ад.
Ничия нужна в ада и
силно обичана в рая.
Огледален образ ставам,
за да се спася.
© София Русева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
