Огледален свят
Потънал в сенки замък. Мрачна зала.
Тук стъпките отчетливо кънтят.
Окръглена Луната е изгряла.
Дори и призраците вече спят.
Старинно огледало на стената,
потънало е в паяжини, прах.
Посегнах да избърша там... с ръката...
...от другата страна се озовах.
Реалност паралелна цветна, шумна,
но огледална е. Матриархат.
И мисъл ме прониза в миг безумна.
Опипах се. Мъж бях и в този свят!
Въздъхнах, после смесих се с тълпите.
Помислих, че ще има карнавал.
А то – турнир подготвят тук жените.
Целувка чакал Принц от век заспал.
Убол се, значи, с някакво вретено.
Събуждането падало се днес.
Моми ще мерят сили настървено,
коя ще се сдобие с тази чест.
Арената е с мрежи заградена.
Съперничките носово ръмжат.
Тук всяка с анаболи е родена.
Триката им от мускули пращят.
Пристъпя като валяк най-добрата.
Краси усмивката самотен зъб.
Следи от нокти има по главата,
избръсната и сцепена на ръб.
С окото ляво гледа като гризли,
а дясното го скрива хематом.
Ухото и... коя ли го изгриза?
Портретът и изпълнил би и том.
Спи кротко Принцът. Камера на скрина.
На живо кадри в местния канал.
В най-близък план е цялата картина.
Красив младеж. Момински идеал.
Награбва го, целува го екстремно...
Горкият Принц надава жалък вик!
Панически намира той вретено,
убожда се и тръшва се след миг!
© Vasil Ivanov All rights reserved.
)
