Огнена клада
Дали готов си за това?
Огън съм, жена стихия,
когато сетиш ми зова
обвит ще си от магия.
Сънуваш ли ме в нощта,
наяве виждаш ли лика ми?
Аз паля, лумва и свещта
изгаряща е страстта ми.
До мен недей се доближава,
от пламък ако се боиш,
сърцето ми на факла става
топло там е, ще гориш.
И устните ми са жарава,
гори, целувката ми жари,
не ще останат във забрава,
ако веднъж целунат пари.
Докосват дланите, горят
остават огнен отпечатък,
дамгосват, галещи искрят,
умора нямат, без остатък.
Шанс нямаш ако те погаля,
ако те взема в мойта клада.
Ти подари ми огъня да паля
а аз дар връщам ти наслада.
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
