Aug 17, 2006, 2:31 PM

ОГНЕНА ЛУНА

Poetry

2.1K 0 9

Когато се смрачи вдигни очи към
топлото нощно небе и там ще видиш ТИ
НЕЯ! ЛУНАТА! Притихнала в небесните бели поли
в центъра на светлината!
Звезден водопад посипва косите й, а
ТЯ гори и топли небесата!
Кристалните сълзи в нейните очи навяват
мъка във душата!
В тишината на нощта останала сама, ТЯ
тихо страда, а в силната и светлина - безброй усмихнати лица!
Но Ти я погледни! Тя е там красива и облята във лъчи!
Докосни тъжните и очи и забърши нейните сълзи!
А тогава нощта в приказна тъма ще приглуши,
за да бъдете само ТЯ и ТИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mamontovo-dyrvo (Бенчо Стефанов)

Много чувства бликат!Хареса ми стиха ти!

2012-07-23T12:43:00+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Добре дошла!
Дерзай!

2012-06-19T09:51:35+03:00
rnedeva@mail.bg (Ралица Недева Недева)

Най–хубав е краткия стих!Бъди!Прекрасна си!И аз обожавам луната...

2012-05-22T16:57:38+03:00
yulia (Юлия Работова)

....

2009-06-24T16:29:15+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Мдам,за постройката съм съгласна,но като цяло обичам луната, така ч мисля,че ще те чета

2009-05-22T10:51:51+03:00