Огнена стихия

Poetry » Love

563 0 0

Докосна ме и ме запали..

Пожар в(ъв) мене ти разпали..

Като клечица кибрит..

Изгорях в(ъв) този миг..

Както дойде, така и отмина..

Тежка жарава в гърдите ми има...

Огънят тлее, тихо и кротко..

Шепа пепел това е всичко...

Другаде вече клади гориш...

Виждам факлите още броиш...

Една по една, гаснат след тебе!

Димът остал е само без време...

Продължаваш напред като огнена стихия...

Не поглеждаш назад, каква бъркотия!

Някой ден ще намериш, една олелия...

Вместо тя да се запали, тебе ще опари..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0