Огнени късове
Понякога присядам до камината
и пламъците тихо заговарят.
Картинно сменят спомени отминали
и рани незараснали отварят.
Пълзят шахматно сенки по стените ми.
По нестинарски в мрака сив танцуват.
Рисуват плахи и далечни истини
и жаден образ огнено изплува.
На пристаните в края на очите ми
закотвена е топлата жарава.
Понякога сърцата са спасители-
угасналия огън приютяват.
Понякога... На пода, до камината,
животът ми картинно преминава.
Тогава съм най-истински ранимата
и в пламъците част от мен остава.
25.04.2008 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
