Пламъците пишат по ръцете ни
думите, родени в нощен час.
В пръсти, от докосване преплетени,
стих разпалва чудната си власт.
Може би е чувство неизказано.
Порив, от целувка онемял.
Вятър - зад завесата на разума,
вързал ни в съдбовния си шал.
Птица на мечтите ни жадувани,
влязла през комина до жарта.
И с крила, от огъня рисувани,
разгорила късче самота. ...