Огнище за спомен
ОГНИЩЕ ЗА СПОМЕН
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски,
помниш ли Мурджо как лаеше в двора, скрит под прогнилия вече сачак,
как си разтурват кокошките хора – тихо във курника лягат си пак,
помниш ли дъртото вече магаре колко слънца изпроводи със рев
и от баира несретник – чергарин, ти му застла в одаята със кеф.
Нищелки тихо душата ми нищи и ги записва с благ "Б-2" молив.
Господи, споменът мой е огнище! В него – дори и Отвъд, ще съм жив.
20 юний 2025 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
