Nov 29, 2010, 4:08 PM

Огньове...

  Poetry » Love
847 0 0

Искам да изчукам целия свят,
после той мен...

С червените пера, ще пърхам,
огън във жарта, ще страдам нарочно,
ще се наричам, празник,
ще се движа като вълк,
нощта ще викам да ме гледа,
ще стъпча цветя, вия
и пея върху, пламтя,
ще те намеря и ще те сваля...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Къшев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...