Jul 28, 2006, 12:24 PM

Огньове на живота

  Poetry
886 0 1
Омайните огньове на живота
прииждат с бързи бегове.
Запалват мигом чувства скрити,
събуждат диви зверове.
Изгаснат ли - не ще доиждат,
няма да е същото без тях,
опариш ли се - пак ще страдаш,
затуй че си приел със смях
съдбата, що е отредила,
такъв позор или беда,
щом злата участ в теб е скрила
таз изгубена мечта,
да бъдеш или не
със тез огньове
приятел или враг,
мил и драг,
на живота верен син!
А чрез спомена любим -
предай се на живота...
Бъди ти огън вместо плам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маринела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • хубава идея, хубаво започва, но накрая му се губи нишката. и думичките "бегове" и "доиждат" някак не звучат. според мен е добре да го "загладиш" малко.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...