Jul 28, 2006, 12:24 PM

Огньове на живота

  Poetry
887 0 1
Омайните огньове на живота
прииждат с бързи бегове.
Запалват мигом чувства скрити,
събуждат диви зверове.
Изгаснат ли - не ще доиждат,
няма да е същото без тях,
опариш ли се - пак ще страдаш,
затуй че си приел със смях
съдбата, що е отредила,
такъв позор или беда,
щом злата участ в теб е скрила
таз изгубена мечта,
да бъдеш или не
със тез огньове
приятел или враг,
мил и драг,
на живота верен син!
А чрез спомена любим -
предай се на живота...
Бъди ти огън вместо плам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маринела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • хубава идея, хубаво започва, но накрая му се губи нишката. и думичките "бегове" и "доиждат" някак не звучат. според мен е добре да го "загладиш" малко.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...