И нежно открадни дъха ми във нощта,

прокарай пръст по устните горещи,

разпалвай в мен ти всяка капка от кръвта,

изгаряй с длани кожата ми като с свещи.

Целувай, без да спираш, нека да заспя

иИ да те искам пак в съня си нежно,

да ме обича силно любовта

и да ме моли за искрите на страстта тя грешно.

И нека, щом заспя, съня ми да откраднеш

и с твоя сладък чар да го смениш,

пленен от сладка болка, да припаднеш

и в огън от любов да изгориш.

Във дланите ти да се влее огън,

в очите ти да има жар,

душите ни да се превърнат в пепел,

страстта ни да прерасне във пожар.

По  дланите да грее пламък,

да топли с нежност крехкото сърце

и както „залезът” „зората” за мига посреща,

ний нека да превърнем в огън нашето небе.

И с пръсти, парещи от болка,

оставяй белези по моите ръце,

които нежно винаги ще милват с обич

доброто ти, красиво, огнено сърце.

За тебе в огъня и боса аз ще вляза,

ще коленича пак сама аз пред света,

от него в светлина обвита ще изляза

и ще ти подаря душата аз на любовта.

И нежно открадни дъха ми във нощта,

за да не дишам, просто да горя

и да забравя името си пред света,

душата ти във мрежите на огъня да оплета.