Огън жена

С коса дълга червена сякаш огнена е тя

една красива жена с усмивка на уста

пее песен народна от сърце и от душа,

песен за млади влюбени, за любовта!

Пее своята песен па се хваща на хора,

хора народни български ведно с хората.

И свирят гайди и забие тупанджия с тупана,

играят краката им, играят и техните сърца!

А вечер когато отново в къщи е сама,

с четка зад статива рисува една красота.

Изразява тя себе си в картина красива

и грейва пак усмивката на нейната уста.

И запява си пак любима песен една,

излязла от народа, изпълнява я от душа!

А хората и се радват и танцуват хора,

пеят заедно и се веселят забравили тъга!