Отказах се завинаги да те докосвам,
защото знам,че това безумно липсва ми сега,
мила,близо ти си толкова до рая,
колкото аз едвали ще съм някога.
Да вкуся мога единствено калта,
да вдишам част от живота ти,
да се взирам в звездите с ключ във ръка,
без път,без врата,без посока.
От спомени пропадам в бездна,
огън в мислите усещам от сълзи
и болката към теб със капка кръв поредна,
е което от гърдите си издишам и сърцето ми уби.
Очите просълзени търсят те в небето,
ръцете сливат се в едно с пръстта,
рано или късно любовта от жажда ще потъне във морето,
но безумно не искам да липсваш като светлина.
И не искам света така объркан да ме види,
ще се скрия,защото не мисля,че ще разбере.
Щом всяко начало го има,
за да се погуби и счупи
и любовта остави в сълзите на едно дете.