Огън, следвай ме!
В гора от сенки крача
и чувам глас на сова;
за тебе, Лора, плача -
за обич бе готова.
Сърцето ми на две е
разкъсано от пламък,
и злото днес живее,
и адът с теб е сладък.
Червената завеса
преминах пак без страх,
за мъртвата принцеса,
за Лора си мечтах.
Събудих се във вторник
в червения салон
и сивият затворник
обви ме кат' питон.
В гората оживяла
скрих спомена голям,
как мигом онемяла,
отдаде се без срам.
Сега душата ми открадна,
ограби светлите мечти;
зовеше ме тъй хладна:
"Огън, следвай ме ти!".
© Златко Тошков All rights reserved.
