Sep 29, 2007, 1:14 PM

Огънят на любовта

  Poetry
1K 0 3
Къде си? Върни се, остани,
вгледай се в очите ми,
далечни пътища пребродени,
сълзи от любов отронени.
Дали изпитваш тези чувства
надежда, страст и топлина,
или дълбоко в теб е жива
жаждата за свобода.
Най-голямата награда
е сърцето, което успява
да премине всяка преграда
и твое винаги остава.
Искам те единствено за мен,
нямам сили да се боря,
ти си слънцето във моя ден,
за теб живея и се моля.
Крещя във мрака името,
което не забравям.
През спомени красиви
бавно преминавам.
Трудно е да съм сама,
да зная, че те няма.
Като небесна звезда,
далечна, но голяма.
Липсваш ми и днес,
и утре ще мечтая.
За теб и мен,
за нас, за рая.
Който ти ми подари,
с погледа в очите ти,
с целувките незаличими
и мигове незабравими.
Ела до мен и забрави
всички пречки между нас,
Само мой бъди
и вечно твоя ще съм аз.
Дори да си накрай света,
в мен не спира да гори
огъня на любовта,
за теб сега, завинаги.



P.S. Това е стихотворение, посветено на най-добрата ми приятелка и нейната история, дано ви хареса :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...