Огърлица на съдбата - Пролог ( част трета )
ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
9.
Вода мистична от недра извира,
пробива път през твърдите скали
и в процепи до днеска не били
оставя устремът най- трайна диря.
Фонтан величествено се издига,
а после дъжд пороен е... вали...
Магьосница от древен свят пристига
и укротява водните стрели.
О, езеро пред твоя праг разстила,
виж, езерната господарка мила!
10.
Божественият разум повели
да бъде пример творческият дух.
Човекът е безплоден, сляп и глух
измамят ли го призраците зли.
За разказите твои съм готов,
нетърпеливо чака моят слух
и искам да узная за любоа
аз, за която никъде не чух.
Разказвай ми с душа и със сърце,
да гали словото като перце.
11.
И облак бял е сякаш нежен пух,
но в него дебне огнен дракон скрит.
Нашепва глас от миналото...Мит
светкавично разцепва пъна кух.
Отдолу се показва свят скрижал,
пророчества проблясват в къс гранит.
От руните, от надпис засиял
привлича тайнството със жив магнит.
Загадъчното мисълта обвива,
реалното с фантазия се слива.
12.
Природата се къпе в колорит,
във вярата, родила златна ера
и сбъдват се надеждите от вчера
по-здрави и от дворцов монолит.
Дори и пак да се изгубиш, знам,
където и да си ще те намеря.
Не може да угасне чувствен плам,
не го поглъща дяволската сфера.
Далече някъде е тъмна бездна,
а ти изгряваш тук. Не ще изчезна.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
