Oct 12, 2008, 4:53 PM

ок

  Poetry
897 0 12

с мене е
ок
няма да те притискам 
в ъгъла
нито ще искам да ми топлиш вечерята
нито  ще ти пуша от цигарите
дори няма да надничам
зад гърба ти когато щракаш нещо
по клавишите.
ще си стоя тихо до прозореца
и ще гледам луната
докато кажеш 
Затвори този шибан прозорец
че ми духа на гърба
и няма да ти пипам чашата
с бърбън
нито ще се мотая по 
сатенена нощница когато печелиш
на покер
ще си стоя тихо до прозореца
и ще гледам светлините
на града
докато кажеш
Затвори шибания прозорец
че влиза шум
няма да си слагам ролките 
на главата
нито ще ти чета вестника
не
с мене е ок
само вдигни очи  
и виж ми червилото,
мирише на виолетки
цъфнали през зимата
можеш да ми напишеш само едно
изречение
докато си стоя до прозореца
и луната свети в косата ми

ок

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...