Твоята усмивка като слънцето грее,
щом я погледна сърцето милее.
Твоите устни изваяни и вкусни с нежен аромат,
целунеш ли ме, въздействаш като опиат.
Погледът ти топъл и нежен, искрящ от светлина
погледнеш ли ме... ме залива любовта.
Плени ме с твоите черти,
неусетно как попаднах
в любовните ти мрежи.
Чувствам се като в капан,
от който не искам да избягам,
че не съм до теб, не мога да повярвам.
Разстоянието ни дели,
че се влюбих в теб не ме вини.
Разстоянието не ще попречи,
дай ми шанс, любовта е моят компас,
ще те открия където и да си.
Но ето реалността не ми убягва,
влюбена си в друг, това ме смазва.
Момче незаслужаващо твоята ОСОБА...
- за даденост те има ,
- потъпка твоята душа,
- нарани те и ти се изсмя,
... за теб сърцето си заключих в любовната ОКОВА.
© Ердал Амедов All rights reserved.